Александър Анатолиевич Руденко – русийски поет – е роден през 1953 г. в Москва в семейство на военен летец. Завършил е Литературен институт «Максим Горки» и аспирантура на Литинститута. Публикува стихове в периодичния печат от 17-годишна възраст.

След като е издал няколко стихосбирки е бил приет в Съюза на писателите на Русия, но за първата своя зряла поетична книга приема «Избрано» от 1994 г. Следват книги с така наречени «палави» поеми: «Бардак» (1998), «Старец» (2001), «Триада на приключенията» (2002); «Избрано» (2003), «С луна върху крилото. Мистична поезия».

В превод на българския поет Андрей Андреев през 2004 г. в Софийското издателство «Анхира» излиза книга стихотворения «Столетни вълни». Стиховете на Александър Руденко също така са преведени на английски, испански, френски, немски и други езици.

Белетристика:
«Иванка. Жена ми – магесницата» (1999 – на руски, 2000 г. – на български език).
«Мужик Фьодор. Роман фантасмагория» (2000) – съвместно с руския писател Николай Никишин.

Драматургия:
«Фалит. Комическа драма в стихове» (2004).

Александър Руденко е автор на много книги с поетични преводи от български и от други езици. Преводач е на българска класическа и съвремена поезия. Почетен член е на фондация «Гео Милев».

При съавторско участие на А. Руденко през 1999 г. е издадена езотерична книга на неговия син – целител и духовен учител – Зор Алеф «Отговори за непосветения», придобила широка известност.

Живее в Русия и България.