изтегли word-вариант на книгата "Столетни вълни"

***

Щом под звездите огънят гори,
щом с Бога мъж говори призори
и кучето лежи до него в мрака –
забравят се тревоги, скръб, война,
за тях дорде напомнят писмена,
отлети с шифъра на Зодиака.

Над огъня и над лулата – дим.
Кълбо развива времето, незрим,
не казва Бог какво оттам се чува:
а разбереш ли, смачква те скръбта.
Като крадец умът е сам в нощта,
от кучето той само се страхува…

Съдържание:
І. Приказка за пустинята
Мечок
Приказка за пустинята
На жилищата в светлините
С очи на ястреб склона погледни
Птици
Сух сняг е поръсил тревата
В кръга омагьосан, в студа нетърпим
Сред камъша
Раковина
Руски път, отечествен – в бяло или синьо
Залез

ІІ. Любовта на магьосника
Над селцето нощ катранена
Тази къщица, от ветрове орисана
Сняг прегъва къпините ниско
В тази стая прозира зората
Омотаха те, струпаха толкоз беда
Над смразени долове се вдигат космати мъгли
Магьосница
Кипва отварата от бял оман
Триптих
Старият ветропоказател

III. Орех
Орех
Друид
Вдигам дом върху здрави колони
В простора, скриван от мъглите
Заклинание
Там, от градината с лози
Любовта на магьосника
Нощта се прокрадва между върбите

IV. Пелин
Млечнобяла мъгла пак залива бахчата
Дар
Ще дойде друг – по-млад, по-силен…
Брегът утихва вече, опустява
За любов нито дума не ще изрека
Среднощните калини
По средата на пътя
Пелин
Млечка
Гасне звездната жар
Като жълта вода в плитчина или вир
Бог се грижи сам за грешника
Потъне ли в среднощен мрак брегът
Мотив
Душа
Стари друже
Песента ни изпята е вече
Хоризонтът ясен
Зазорява… Отива си вече нощта
От плажа август с хлад ще ни прогони
Свят – разделян на “прави-неправи”
Там, където едри клони свеждат

V. Из “Дневник”
Дневник
Вода с избодени очи
Алексис Зорбас
Смъртта на Чингис хан
Силен чай във чайника, въглени в камината
Над червения глог и над ореха
Ябълко зелена
Малката кентаврица
Крадени коне
През черните стърнища
Циганинът
Носят тъжни тайни
И покриха, и закриха
Въздухът безплътен, летен
Полицаю, спокойно!
Букинист
Гост
Преображение
Октомври. Здрач
Върху клоните – химери
Помня светлини от дните
Зной не изгаря и дъжд не отмива…

VI. Ранни стихове
Следа
Слънчев лъч над главата ти само
Във замъци и храмове
Лято
Сякаш опасност необяснима
Градини жълти, ясен небосвод
Сърце
Зрее, не презрява