изтегли word-вариант
на книгата
“Нещо не е наред...”
Тригодишното момиченце – наскоро късо подстригано,
но вече с гъсти черни къдрици – седеше на високо столче
по време на празничния обед и се мъчеше да се държи
прилично. Големите бяха увлечени в яденето и в разговорите
си, а момиченцето скучаеше.
Една възрастна роднина, пристигнала от село, протегна
ръка през масата, бодна с вилицата люта чушка от туршията
и струйка лютив сок внезапно пръсна в окото на детето.
Екна вик, изпълнен не с болка, а с ярост, която стъписа
всички. Момиченцето скочи от стола и застана неподвижно.
Проточеният вик се повтори.
Уплашената виновничка за белята скочи, хвана детето
за ръката, с която то триеше окото си, дръпна малката
до себе си и веднага я пусна, като изохка и затръска
едрата си селяшка ръка – по дланта и пръстите й бе плъзнало
едро червено петно от изгаряне... Лицето на жената изразяваше
ужас.
- Боже мили – завайка се тя – какво е това?! Ръката
на това дете е като нажежено желязо!
Гостенката се завтече в кухнята и подложи ръката си
под струята студена вода.
Никой в стаята на помръдна. Изведнъж на всички стана
горещо.
А момиченцето повече не издаде звук – полека-лека се
успокои и само търкаше с юмруче окото си, от което със
солени сълзи се изля и болката...
Майката се опомни първа, внимателно хвана дъщеричката
си за влажната студена китка, поиска да види окото и
си отдъхна, като не забеляза нищо опасно.
- Хайде да измием оченцето – тя поведе детето към банята.
- Ама че задушно! – каза бащата и отвори прозореца.
Възрастната роднина се върна от кухнята; и като показа
на всички почервенялата си длан, поклати глава:
- Или съм луда, или това дете нещо не е в ред...
- Внимавайте с Иванка – честичко казваше тя на родителите
на момиченцето, което един ден щеше да стане моя жена.
следваща страница ›
|